🌐 AI搜索 & 代理 主页
Възможности за търсене
Начална страница Медии ЕЦБ обяснява Изследвания и публикации Статистика Парична политика Еврото Плащания и пазари Кариери
Предложения
Сортиране по
  • ПРЕССЪОБЩЕНИЕ

Финансов отчет на ЕЦБ за 2025 г.

26 февруари 2026 г.

  • ЕЦБ отчита загуба в размер на 1,3 млрд. евро (спрямо загуба от 7,9 млрд. евро през 2024 г.)
  • Загубите ще бъдат компенсирани от бъдещи печалби

Финансовият отчет на Европейската централна банка (ЕЦБ) за 2025 г. показва загуба в размер на 1254 млн. евро – много по-малка от отчетената през 2024 г. загуба в размер на 7944 млн. евро, главно поради значително намаление на нетните разходи за лихви. Загубата за 2025 г., също като тeзи от предходните години, ще остане в баланса на ЕЦБ и ще бъде компенсирана от бъдещи печалби. Вследствие на загубата няма да има разпределение на печалба между националните централни банки от еврозоната за 2025 г.

Загубите от 2022 г. насам възникват след много години на значителни печалби и са резултат от предприетите от Евросистемата действия по паричната политика, необходими за изпълнението на първостепенната ѝ задача да поддържа ценова стабилност. Тази политика наложи ЕЦБ да разшири баланса си чрез закупуване на финансови активи, най-вече с фиксирани лихвени проценти и дълги матуритети. Това доведе до съответно увеличение на пасивите, по които ЕЦБ плаща лихва по променлив курс. Така увеличенията на основните лихвени проценти на ЕЦБ през 2022 г. и 2023 г., целящи възпиране на високата инфлация в еврозоната, доведоха до незабавно нарастване на разходите за лихви по пасивите, докато приходите от лихви по активите на ЕЦБ, по-специално от ценни книжа, придобити по програмата за закупуване на активи (APP) и програмата за закупуване на активи в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемия (PEPP), не се увеличиха в същата степен. Последвалото намаление на основните лихвени проценти на ЕЦБ от 2024 г. насам и непрекъснатото свиване на нейните пасиви след настъпването на падежа на ценни книжа по APP и PEPP отслабват съществено ефекта от това лихвено несъответствие. Ето защо нетните разходи за лихви през 2025 г. бяха значително по-ниски, отколкото през предходните години.

Очаква се ЕЦБ отново да реализира печалба през 2026 г. или следващата година, макар че това ще зависи от бъдещите равнища на основните ѝ лихвени проценти и от обменните курсове, както и от размера и състава на баланса ѝ. Във всеки случай тя може да функционира ефективно и да изпълнява първостепенния си мандат да поддържа ценова стабилност независимо от каквито и да е загуби. Капиталът на ЕЦБ и значителните ѝ сметки за преоценка, които възлизаха общо на 71 млрд. евро в края на 2025 г. – с 12 млрд. евро повече, отколкото в края на 2024 г. – също допринасят за нейната финансова солидност.

Доходът от лихви и разходите за лихви на ЕЦБ през 2025 г. бяха, както следва:

млн. евро

2025 г.

2024 г.

Изменение

Валутни резерви

2 089

2 537

(449)

Ценни книжа, държани за целите на паричната политика

3 814

3 850

(36)

Вземания във връзка с разпределянето на евробанкноти в рамките на Евросистемата

2 900

5 232

(2 332)

Вземания на НЦБ във връзка с прехвърлени валутни резерви

(790)

(1 448)

659

Салда в TARGET, дължими от/на НЦБ

(7 706)

(15 674)

7 968

Други

(485)

(1 479)

994

Нетен доход от/(разходи за) лихви

(178)

(6 983)

6 805

През 2025 г. разходите за лихви бяха много по-ниски, отколкото през 2024 г. Намалението беше обусловено главно от значителен спад на разходите за лихви по нетното задължение на ЕЦБ в TARGET, предимно вследствие на по-ниския среден процент на олихвяване (2,3% през 2025 г., 4,1% през 2024 г.) след като ЕЦБ намали основните лихвени проценти, и – в по-малка степен – вследствие на използването на лихвения процент по депозитното улеснение, а не по основните операции по рефинансиране, като основа за олихвяването. Освен това по-ниските салда в TARGET, дължащи се на настъпването на падежа на ценни книжа по паричната политика, също допринесоха за този спад. По-ниският среден лихвен процент на олихвяване доведе и до спад на приходите от лихви по вземания, свързани с разпределянето на евробанкноти в обращение, и на разходите за лихви, дължими на националните централни банки (НЦБ) по техните вземания във връзка с прехвърлени на ЕЦБ валутни резерви. Докато доходът от лихви по валутните резерви намаля, главно поради по-ниските приходи от лихви по ценни книжа, деноминирани в щатски долари, този по ценните книжа, държани за целите на паричната политика, на практика остана непроменен в сравнение с предходната година.

Курсовите обезценки бяха в размер на 1316 млн. евро (спрямо 81 млн. евро през 2024 г.). Те произтичаха главно от по-ниския обменен курс на японската йена, който доведе до намаляване на стойността на наличностите от тази валута. Тези обезценки бяха частично компенсирани от реализираните печалби от разлики в обменните курсове, произтичащи предимно от стандартно ребалансиране на състава на валутните резерви на ЕЦБ.

Общият размер на разходите за персонала намаля до 809 млн. евро (спрямо 844 млн. евро през 2024 г.), главно поради по-малките разходи, свързани с доходи след приключване на трудовите правоотношения и други дългосрочни компенсации. Показателят „Други оперативни разходи“ отбеляза лек спад до 619 млн. евро (спрямо 626 млн. евро през 2024 г.), което се дължеше преди всичко на по-ниски амортизационни отчисления.

Приходите от надзорни такси (които се начисляват на поднадзорните банки, за да се възстановят направените от ЕЦБ разходи в изпълнение на надзорните ѝ задачи) бяха в размер на 690 млн. евро (спрямо 681 млн. евро през 2024 г.).

Балансовото число на ЕЦБ намаля с 37 млрд. евро до 603 млрд. евро (спрямо 641 млрд. евро през 2024 г.), главно в отражение на постепенното свиване на наличностите по APP и PEPP поради изплащания.

Консолидиран баланс на Евросистемата

В края на 2025 г. размерът на баланса на Евросистемата, който обхваща активите и пасивите на НЦБ от еврозоната и на ЕЦБ спрямо трети страни, беше 6293 млрд. евро (спрямо 6421 млрд. евро през 2024 г.). Намалението спрямо 2024 г. се дължеше на спад в размера на ценните книжа, държани за целите на паричната политика, до 3745 млрд. евро (спрямо 4283 млрд. евро през 2024 г.), главно вследствие на изплащания. Наличностите по APP намаляха с 351 млрд. евро до 2322 млрд. евро, а по PEPP – със 186 млрд. евро до 1423 млрд. евро. Този спад беше отчасти неутрализиран от увеличение на равностойността в евро на наличностите на Евросистемата от злато до 1274 млрд. евро (спрямо 872 млрд. евро през 2024 г.), дължащо се на покачване на пазарната цена на златото в евро.

За въпроси журналистите могат да се свържат с Уилям Лелифелт на тел.: +49 69 1344 7316

Забележки

ДАННИ ЗА КОНТАКТ

Европейска централна банка

Генерална дирекция „Комуникации“

Възпроизвеждането се разрешава с позоваване на източника.

Данни за контакт за медиите